Полезно

Магнетизмът и видовете магнити

Магнетизмът и видовете магнити
  • image
  • image

Магнетизмът като природен феномен бил познат на хората още от древността. В древна Гърция са открити камъни със свойството да привличат желязо, наричани магнити. Според една легенда думата магнит идва от името на овчар на име Магнес, чиито обувки били заковани с железни пирони и залепнали за магнитен камък. Това най-вероятно се е случило в областта Тесалия, където съществува област Магнисия.
През 1269 г. французинът Пиер де Марикурт открива магнитните силови линии като използва естествен магнит и метална игла. Проследявайки посоката на магнитните силови линии около сферичен магнит той установява, че всички магнитни линии преминават през две диаметрално противоположни точки на магнита, които той нарича полюси. Впоследствие се установява, че всеки магнит независимо от формата си притежава два такива полюса – наречени Север – Юг (N-S). Магнитните полюси упражняват сила един спрямо друг по същия начин както електрическите заряди.

Магнитите могат да се изработват в различна форма — като конска подкова, пръчка, диск и други по-екзотични форми.

Постоянен магнит
Постоянният магнит е феромагнетик, който поставен временно в магнитно поле е способен да съхранява остатъчната магнитна индукция след изключване на външното магнитно поле. Материали, които могат да бъдат намагнитени и по принцип могат да бъдат привлечени силно от магнит, се наричат феромагнетици. Такива са желязо, никел, кобалт, някои сплави, както и съществуващи в природата руди и минерали. Постоянните магнити, които се срещат в природата и са използвани като източници на самостоятелно магнитно поле, имат характерни магнитни полета до 1 Т. Елементарен пример за такива постоянни магнити са тези, които се поставят на хладилника.

Феромагнитните материали могат да се разделят на „меки“ — такива, които могат да бъдат намагнитени, но не остават дълго такива и „твърди“ — такива, които са изработени при специални условия, намагнитени в много силни магнитни полета, което прави тяхното демагнетизиране почти невъзможно.

Магнитни полюси
Макар че идеята за полюси е много удобна за практически нужди, тя не бива да се приема буквално. Магнитът няма различни частици или различно естество на материала на двата си края, които условно е прието да се наричат северен N и южен S полюс. Ако магнит се счупи на две с намерението да се отделят двата полюса, всъщност всяка една от частите се превръща в магнит с два полюса. Макар че теоретично няма забрана за съществуването на магнитен монопол, засега такъв не е открит. Разноименните полюси се привличат, а едноименните се отблъскват. Също така понеже Земята е всъщност един огромен магнит, тя също притежава полюси, но има разлика между северен магнитен полюс и северен географски полюс (важи и за южните). С течение на времето магнитните полюси на земята се менят.

Магнитна проницаемост
Материалите, които силно се привличат от магнита, се характеризират с висока магнитна проницаемост. Такава група материали са феромагнитите, чиито представители са желязото, кобалтът, никелът и гадолиният, сплавите на тези вещества помежду им и с някои други метали, както и някои сплави на неферомагнитни метали. Относителната магнитна проницаемост на феромагнитните вещества е много по-голяма от единица и зависи от интензитета на намагнитващото поле и от магнитното състояние на тялото. Други материали съвсем слабо се привличат от магнитното поле и се наричат парамагнити — такъв е например кислородът в течно състояние, както и манганът и алуминият. Парамагнитите се отнасят към слабомагнитните вещества и тяхната магнитната проницаемост незначително се отличава от единица μ~1. Водата от друга страна има толкова ниска магнитна проницаемост, че на практика леко се отблъсква от магнитното поле — тя принадлежи към групата на диамагнетиците. В отсъствие на външно магнитно поле диамагнетиците са немагнити. Магнитната им възприемчивост е винаги отрицателна. Всички предмети имат някаква магнитна проницаемост: хората, газовете и дори космическият вакуум.

Единица мярка за магнитен поток в SI е вебер (Wb), за магнитна проницаемост — хенри на метър (H/m), а за интензитет на магнитно поле — тесла (T).

Източник: Уикипедия на български език

< back
Нагоре ▲